One thought on “Cat sorrows 

  1. Скъпа Мария,

    толкова много години изминаха от нашата първа среща. Бяхме на 14 години в Английската гимназия в Бургас. И двете носехме плитки. Твоите бяха в топъл червен цвят, а моите кестеняви. Ти често ме взимаше на път за училище. За какво си говорехме тогава? За какво сме се смяли или ядосвали? За какво сме мечтали?

    После пораснахме и пътищата ни се разделиха.Ти се установи в Англия, а аз – в Германия. Преди 10 години се видяхме в Лондон и аз те посетих. Тогава видях как от малкото момиченце с плитките се е развила една успешна жена с чудесно семейство. Беше повече от ясно, че двете момичета и мъжът ти са центъра на твоята вселена заедно с работата ти.
    Когато научих за смъртта ти, бях шокирана и много, много тъжна. Зная, че ти беше пълна с планове, неуморна да осъществяваш идеите си.
    Може би и затова си спомних за следната строфа:

    My candle burns at both ends
    It will not last the night;
    But ah, my foes, and oh, my friends,
    It gives a lovely light!

    Edna St. Vincent Millay,

    Почивай в мир, Мария!

    ВИВИАНА

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s