One thought on “Cat sorrows ”

1. Скъпа Мария,

   толкова много години изминаха от нашата първа среща. Бяхме на 14 години в Английската гимназия в Бургас. И двете носехме плитки. Твоите бяха в топъл червен цвят, а моите кестеняви. Ти често ме взимаше на път за училище. За какво си говорехме тогава? За какво сме се смяли или ядосвали? За какво сме мечтали?

   После пораснахме и пътищата ни се разделиха.Ти се установи в Англия, а аз – в Германия. Преди 10 години се видяхме в Лондон и аз те посетих. Тогава видях как от малкото момиченце с плитките се е развила една успешна жена с чудесно семейство. Беше повече от ясно, че двете момичета и мъжът ти са центъра на твоята вселена заедно с работата ти.
   Когато научих за смъртта ти, бях шокирана и много, много тъжна. Зная, че ти беше пълна с планове, неуморна да осъществяваш идеите си.
   Може би и затова си спомних за следната строфа:

   My candle burns at both ends
   It will not last the night;
   But ah, my foes, and oh, my friends,
   It gives a lovely light!

   Edna St. Vincent Millay,

   Почивай в мир, Мария!

   ВИВИАНА

   LikeLike

   Reply